Custom Custom Scroll Top
Боен клуб на Чък Паланюк

20 цитата от “Боен клуб”

20 цитата от “Боен клуб”

Представям ви 20 любими цитата от книгата „Боен клуб“ на Чък Паланюк. Приятно четене!

“Нашата култура ни е направила еднакви. Никой вече не е бял, черен или богат наистина. Всички искаме едно и също. Индивидуално ние сме нищо.”


“Ако можеш да бъдеш или най-злият враг на Господа, или нищо, какво ще избереш?”


“Докато си в бойния клуб, ти не струваш колкото пари имаш в банката. Ти не си професията си. Ти не си семейството си и ти не си този, който си мислиш, че си.”


“Вие не сте прекрасна, уникална снежинка. Вие сте същата гниеща органична материя като всички останали. Ние всички сме част от една и съща купчина тор.”


“ — Ако не знаеш какво искаш — каза портиерът, — накрая ти се натрупват сума ти неща, дето не ги искаш.”


“Онази старата поговорка, дето винаги убиваш онова, което обичаш — е, вярно е и обратното. Много е вярно.”


“Така е с безсънието. Всичко е толкова далечно — копие на копие на копие. Безсънието те отделя от всичко — не можеш да докоснеш нищо и нищо не може да те докосне.”


“Може би отговорът не е в самоусъвършенстването. Може би отговорът е в самоунищожението.”


“Нека никога не бъда завършен.
Нека никога не бъда доволен.
Нека никога не бъда съвършен.”


“ — Едва когато си загубил всичко — казва Тайлър, — си свободен да вършиш всичко.”


“Това беше свобода. Да изгубиш всякаква надежда — това бе свобода.”


“Ако те хване шубето, преди да си ударил дъното никога няма да успееш.”


“Кое е по-лошо — адът или нищото?”


“Събуждаш се и това е достатъчно.”


“Имаме една класа млади, силни мъже и жени, които желаят да посветят живота си на нещо. Рекламата кара тези хора да тичат след коли и дрехи, които не са им нужни. Поколения наред работят нещо, което мразят, само за да могат да си купят онова, от което всъщност нямат нужда.”


“Първата стъпка към вечния живот е смъртта.”


“Това е животът ти и той свършва минута по минута.”


“Колкото по-ниско паднеш, толкова по-високо ще излетиш.”


“Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота“. Купуваш го, после една-две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После — точният сервиз от чинии. После — идеалното легло. Завесите. Килимът.
После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.”


“Аз съм нищо. Дори и нищо не съм.”

Източник:
Чък Паланюк, Боен клуб
Второ издание
ИК „ЕРА“, София, 2009

Снимка: Photo by Dan Burton on Unsplash

Споделете в социалните мрежи