20 цитата от “Майстора и Маргарита”
Представям ви 20 любими цитата от книгата „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Приятно четене!
“Хора като хора. Обичат парите, но винаги е било така… Човечеството обича парите, независимо от какво са направени, дали от кожа, дали от хартия, дали от бронз, или от злато. Добре де, нехайни са… е, какво сега… но в сърцата им понякога бие милосърдие…”
“Най-интересното във всички тия измишльотини е, че са измишльотини от първата до последната дума.”
“Всичко ще се нареди, върху това е изграден светът.”
“Сега, смазващ и парещ, го беше завладял най-страшният гняв — гневът на безсилието.”
“Е, той е нещастен човек. Откакто някои добри хора са го обезобразили, е станал жесток и коравосърдечен. Много ми е интересно кой го е осакатил.”
“Никога и за нищо не молете! Никога и за нищо, особено хора, които са по-силни от вас. Те сами ще ви предложат и сами ще ви дадат всичко!”
“Човек, който не крие вътре в себе си изненади, не е интересен.”
“Няма как — който обича, трябва да споделя участта на този, когото обича.”
“Трудни хора сте това жените!”
“По дрехите ли съдите? Никога не го правете, скъпоценни страже! Можете да сбъркате, и то доста.”
“Ще бъдеш ли така добър да помислиш върху въпроса какво щеше да прави твоето добро, ако го нямаше злото, и как щеше да изглежда земята, ако сенките изчезнеха от нея?”
“Този престъпник ме нарича „добри човече“. Отведете го за малко и му обяснете как да разговаря с мен. Но без да го осакатявате.”
“ — Това водка ли е? — отпаднало попита Маргарита.
От обида котаракът чак подскочи на стола.
— Но моля ви се, кралице — изръмжа той, — как бих могъл да си позволя да налея водка на една дама? Това е чист спирт!”
“Драмата ми е, че живея с човек, когото не обичам, но смятам, че е недостойно да му създавам проблеми. Той не ми е сторил нищо, освен добрини…”
“Любовта изскочи пред нас, както изпод земята в някоя уличка изскача убиец, и ни порази внезапно и двамата!
Така поразява мълния, така поразява кама!”
“Да, човек е смъртен, само че не това е най-голямото зло. Лошото е, че понякога той умира внезапно, там е цялата работа!”
“Няма ли го документа, няма го и човека”
“Кой ти е казал, че на света няма истинска, вярна и вечна любов? Нека отрежат на клеветника гнусния му език!”
“Вярвам! Тези очи не лъжат. Колко пъти съм ви казвал: най-голямата ви грешка е, че подценявате значението на човешките очи. Разберете, езикът може да скрие истината, но очите никога! Задават ви внезапен въпрос, вие дори не мигвате, веднага се овладявате и знаете какво трябва да кажете, за да скриете истината, и говорите доста убедително, и нито мускул не трепва по лицето ви, но, уви, сепната от въпроса, от дъното на душата ви истината мигом изскача в очите и край. Тя е забелязана и вие сте разкрит!”
“Както винаги двамата с теб говорим на различни езици — отвърна Воланд, — но от това нещата, за които говорим, не се променят. И тъй…”
Източник:
Михаил Булгаков, Майстора и Маргарита
Поредно издание
Издателство „Дамян Яков“, София, 2012
