Custom Custom Scroll Top
25 цитата от “Тютюн” от Димитър Димов

25 цитата от “Тютюн”

25 цитата от “Тютюн”

Представям ви 25 любими цитата от книгата “Тютюн” на Димитър Димов. Приятно четене!

“И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.”


“ — Защо ме гледаш така? — насмешливо попита той.
— Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си… — отговори тя. — Ти не съзнаваш какво става тази вечер с нас!… Ти не виждаш, че се връщаш към мене, защото не можеш да вървиш по пътя си сам… Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене… И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя”


“А след това експертът помисли, че да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневеряваш на любовника си граничеше с безобразие.”


“ — Аз ще бъда силен утре — глухо изръмжа Барутчиев.
— Не повече от днес, защото ви липсват качества.”


“Слабите, неуловими, всекидневни пориви към Борис се бяха натрупали през тия години като вода в язовир и сега потичаха с бясна и разрушителна чувственост, която помиташе всичко.”


“Ти си загубил последното нещо от преди: увереността, че те обичам.”


“Изглежда, че душата й е била проядена от нещо, което не знаем.”


“Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост, която в тоя момент не изпитваше отвращение към бомбите и смъртта.”


“Тя беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Виждаше само един нищожен търгаш, един изрод, един луд…”


“Поемата на нейния живот бе героична, но тиха и скръбна.”


“Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.”


“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че реалният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”

Споделете в социалните мрежи