7 цитата от “Чичовци”

7 цитата от “Чичовци”

7 цитата от “Чичовци”

Представям ви 7 любими цитата от книгата “Чичовци” на Иван Вазов. Приятно четене!

“Гаче се едно е да държиш бухалка и перо. Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен.”


“ — Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен в тоя свят, а знайш ли кое?
— Знам.
— Свободата.”


“ — Неженен — добро… Но хората по нас, знайш… не можеш да им вържеш езика… Виж, ти ходиш например у калугериците, совсем невинно, да кажем, но светът, разбираш? Не иде хубаво, разбираш?… Без фамилия. Не, не, не е хубаво, нито е пък прилично… Какво ще кажат хората?
Мирончо се намуси, тръсна силно главата си и пюскюлчето на качулката се преметна отпреде.
— Виждаш ли какво казва това? „Не ме е грижа от никого!“
Хаджи Смион се смути от тоя неопровержим аргумент и каза, без да ще:
— Качулката има право, и тя е философ.”


“Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:
— Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение… трябва да оправим язика и прочия.
Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:
— Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.”


“Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:
— Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранни! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? — Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!…
— Да живей България! — извика възторжено учител Гатю.”


“Внезапно Иванчо го огря луча от вдъхновение. Той реши да подплаши животното: разширочи си устата, изпули си страшно очите, сбърчи си мъченически челото, изкриви безобразно долнята челюст и нададе един ужасен нечовешки вик, в който се смешаше ревът на мечката, музиката на магарето и виенето на вълка.”


“ — То се знае, когато няма согласие, всичко пропада — произнесе Хаджи Смион убедено и въздъхна.
— Хаджи, недей дума согласие — обади се Стамболлият, — не се гледат хората: милуват ли се или се мразят, ами се гледа кадърни ли са.”

Източник: Иван Вазов, ЧичовциМоята библиотека

Снимка: Photo by Dimitry Anikin on Unsplash

Споделете в социалните мрежи