Custom Custom Scroll Top
15 цитата от “Доктор Живаго”

15 цитата от “Доктор Живаго”

15 цитата от “Доктор Живаго”

Представям ви 15 любими цитата от книгата “Доктор Живаго” на Борис Пастернак. Приятно четене!

“Мисля, че не бих те обичал тъй много, ако ти нямаше от какво да се оплачеш и за какво да съжаляваш. Аз не обичам тези, които са винаги прави, никога не са падали, не са се препъвали. Тяхната добродетел е мъртва и не струва пукната пара. Красотата на живота не се е разкривала пред тях.”


“Тя не държи да се харесва — мислеше си той, — да бъде красива, чаровна. Пренебрегва тази страна от женската същност и сякаш сама се наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебност към себе си десеторно увеличава чара й.”


“Колко е хубаво всичко, което прави. Чете така, сякаш това не е висша човешка дейност, а е нещо най-просто, достъпно и за животните.”


“Стадността винаги е убежище за бездарните.”


“Впрочем за сънищата. Обикновено се смята, че през нощта човек сънува нещата, които през деня, докато е бил буден, са му направили най-силно впечатление. Моите наблюдения са точно обратните.
Много пъти съм забелязвал, че тъкмо нещата, на които почти не съм обърнал внимание през деня, неизяснените мисли, думите, изречени равнодушно и оставени без внимание, се връщат през нощта, ясно изразени, и стават теми на сънищата ми, сякаш като компенсация за пренебрежението към тях през деня.”


“И помнете. Никога, каквото ще да става, човек не бива да се отчайва. Да се надяваме и да действуваме — това е нашият дълг в нещастието.”


“Първото истинско събитие след дългата пауза беше това зашеметяващо приближаване на влака към дома му, който е жив и здрав и още съществува, и там ти е скъпо всяко камъче. Това било животът, това било усещането, това преследвали търсачите на приключения, това имало предвид изкуството — завръщането при близките, при себе си, възобновяването на съществованието.”


“Сега нищо не го плашеше, нито животът, нито смъртта, всичко на този свят се именуваше с думи от неговия речник.”


“И ми се струва, че ако не усложняваше ненужно живота си тъй очевидно и недалновидно, щеше да умре от скука.”


“Човек се ражда да живее, а не да се подготвя за живота. И самият живот, явлението живот, дарът живот е толкова завладяващо интересен! ”


“Не, откакто се помните, винаги сте се виждали във външните, активните прояви, в делата си, в семейството, в другите. А сега внимателно. Човекът в другите хора — това именно е човешката душа. Това сте вие, с това е дишало и се е подхранвало, и се е опивало цял живот вашето съзнание. С вашата душа, с вашето безсмъртие, с живота ви в другите. Тогава? Щом сте били в другите, в тях ще останете. Има ли значение, че после това ще се нарича памет? Това ще сте вие, встъпили в целостта на бъдещето.”


“Само в глупавите книжлета живите са разделени на два лагера и нямат никакъв допир. А всъщност всичко така се преплита! Трябва да си ужасно нищожество, за да играеш в живота само една роля, да заемаш само едно място в обществото, да означаваш винаги едно и също! ”


“Но ето, че беше престанал да се харесва такъв и бе започнал да внася някои несполучливи поправки в собствения си нравствен облик. Правеше се на веселяк, на куражлия, през цялото време разправяше нещо уж остроумно и често казваше: „забавно“, „любопитно“, думи, които не бяха от неговия речник, защото Гордон никога не беше възприемал живота като развлечение.”


“Понякога се случва на този свят голямо, силно чувство. И винаги към него се примесва и жал. Обектът на нашето обожание толкова повече ни се струва жертва, колкото повече сме влюбени. У някои милосърдието към жената надминава всички възможни граници. Състраданието на мъжа я съзира в някакви невероятни, несъществуващи и само въображаемо възможни положения и те я ревнуват от обкръжаващия въздух, от законите на природата, от изтеклите преди появата й хилядолетия.”


“Откакто се помнеше, не преставаше да се чуди как независимо от еднаквите ръце и крака и общия език и навици можеш да се различаваш от другите и при това с нещо, което малцина приемат и което не се харесва. Не беше в състояние да разбере положението, при което, ако си по-долу от другите, не можеш да положиш усилия, за да се поправиш и да станеш по-добър.”

Източник:
Борис Пастернак, Доктор Живаго
Народна култура, 1989

Снимка: на Thought Catalog от Pixabay

Споделете в социалните мрежи