10 цитата от “Ханибал”

10 цитата от “Ханибал”

10 цитата от “Ханибал”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Ханибал” на Томас Харис. Приятно четене!

“Всъщност сред психиатрите няма единно мнение по въпроса дали доктор Лектър може да бъде наречен „човек“. Колегите му психиатри, мнозина от които се страхуват от язвителното му перо в специализираните списания, отдавна го смятат за нещо съвсем друго. За удобство го наричат чудовище.”


“Егото му, подобно на коефициента му на интелигентност и високо рационалния му ум, не може да се измери с конвенционални средства.”


“Смятам, че разбирането лесно може да се обърка с влизането в положението, защото толкова много ни се иска да ни влязат в положението. Може би съзряването е именно осъзнаването на това различие. Неприятно и гадно е да съзнаваш, че някой те разбира, без дори да те харесва. А най-лошо е когато си дадеш сметка, че разбирането е само оръдие на дебнещия те хищник.”


“Приписваме определен момент на решението, за да придадем по-голяма стойност на процеса като навременен резултат от рационална и съзнателна мисъл. Решенията обаче се състоят от смесени в едно чувства. Те по-често са комбинация, а не сума.”


“Първата крачка в развиването на вкус е в това да пожелаеш да се довериш на собственото си мнение.”


“В какво се взираме, докато вземаме решение? Нашата цивилизация не е мисловна, ние не вдигаме очи към възвишенията. През повечето време, докато вземаме важни решения, съзерцаваме линолеума на пода в някой учрежденски коридор или шепнем припряно в някоя чакалня с телевизор, който бълва глупости.”


“Червеят, който те унищожава, е изкушението да се съгласиш с критиците си, да започнеш да се стремиш да се сдобиеш с одобрението им.”


“Кларис, вечерята въздейства върху вкуса и обонянието, двете най-стари сетива и най-близки до центъра на ума. Вкусът и обонянието се намират в част на ума, която има предимство пред състраданието, а състраданието няма място на моята маса. В същото време в кората на главния мозък играят, подобно на чудеса от светлина по свода на църква, церемониите, гледките и разговорите по време на вечеря. Това може да е много по-занимателно от театъра. — Приближи лицето си до нейното, прецени очите й. — Искам да разбереш, Старлинг, какво богатство внасяш ти и на какво имаш право. Разглеждала ли си отражението си напоследък? Мисля, че не. Съмнявам се, че изобщо някога го правиш.”


“Дори и да те виждам всеки ден, завинаги ще те запомня каквато си днес.”


“Независимо дали вярваш в Бога, или не, ако си воин, Арлингтън за теб е свято място и не е трагедия да умреш, трагедия е да умреш напразно.”

Източник:
Томас Харис. Ханибал
Първо издание
ИК „Колибри“, 1999 г.

Снимка: на Nickbar от Pixabay

Споделете в социалните мрежи