12 цитата от “Малки жени”
Представям ви 12 любими цитата от книгата “Малки жени” на Луиза Мей Олкът. Приятно четене!
“Не съм никаква дама! И щом като вдигнатата коса ме превръща в такава, тогава ще я нося на две плитки отзад поне докато навърша двайсет години — извика Джо и гневно издърпа панделката си. После разтърси глава и гъстата й коса покри раменете й. — Не обичам да мисля за това, че трябва да порасна, да се превърна в една мис Марч, облечена в дълга рокля и с вид на китайска принцеса! С една дума — ужасно е да си момиче, аз си харесвам момчешките игри и момчешкото поведение! Просто не мога да се примиря с мисълта, че не съм се родила момче. Сега е по-лошо от всякога, защото умирам от желание да замина и да се бия заедно с татко, а съм принудена да стоя тук вкъщи и да плета като някаква жалка старица!”
“А аз ще направя всичко възможно, за да стана това, което той обичаше да ме нарича — „малка жена“. Няма да се държа грубо и диво, ще изпълнявам задълженията си, вместо да се опитвам да се измъкна, за да отида някъде другаде — обяви Джо, макар да си даваше сметка, че ще й бъде по-трудно да обуздава сприхавостта си вкъщи, отколкото да се справи с един-двама бунтовници на Юг.”
“Как добре би могла да си живее, но само ако искаше. Не й завиждам особено, въпреки че има доста пари, защото в края на краищата ми се струва, че и богатите имат точно толкова проблеми, колкото и бедните.”
“Тъй като момичетата били умни и чувствителни, те решили да последват съвета на старицата и много скоро с учудване установили колко добре са всъщност. Едната разкрила, че парите не могат да спасят къщите на богатите хора от срам и мъка. Другата разбрала, че макар и бедна, тя е млада, здрава и с чудесно настроение, така че е много по-щастлива от намръщената немощна старица, която просто не е в състояние да се наслаждава на притежаваните от самата нея удобства. Третата установила, че макар и невинаги да му е приятно на човек да помага в приготвянето на обяда, това все пак е по-приятно, отколкото да ходиш и да си просиш обяд, а на четвъртата й станало ясно, че дори пръстените не са толкова ценни, колкото доброто поведение. Така че те всички заедно решили, че трябва да спрат да се оплакват, че трябва да се радват на онова, което имат, като се опитат наистина да го заслужат, защото ако не го направят, ще загубят и малкото, което имат. Сигурна съм, че момичетата никога повече не съжалявали за това, че са последвали съвета на старицата.”
“С треперещи пръсти и чести паузи, в които се ослушваше дали не се приближава някой, Бет най-накрая се докосна до забележителния инструмент и скоро забрави за своите страхове, забрави дори за себе си и за всичко останало на този свят, потънала изцяло в невъобразимото удоволствие, което й даваше музиката, тъй като за нея музиката бе като най-скъп и любим приятел.”
“Но как си се научила да запазваш спокойствие? За мен това е просто невъзможно — и острите думи направо изхвръкват от устата ми, преди още да разбера какво става. Колкото повече говоря, толкова по-лошо се чувствам, докато накрая дори изпитвам някакво удоволствие от това, че наранявам чувствата на хората, като им говоря ужасни неща. Кажи ми какво да правя в тези случаи, мила мамо?”
“Вашият баща, Джо. Той никога не губи търпението си, никога не изпитва съмнения и не се оплаква. Просто непрекъснато е изпълнен с надежда, работи упорито и очаква бодро по-добри времена, така че на човек му е съвестно да се държи по друг начин пред него. Той ми помогна и ми вдъхна доверие и сигурност, показа ми, че трябва да възпитам добродетели у малките ми момичета чрез личния си пример, тъй като те гледаха мен и се учеха от мен. За мен бе по-лесно да правя усилия в името на вашето добро, отколкото в името на моето собствено. Когато при някое свое избухване срещнех уплашения или учуден поглед на някоя от вас, това за мен бе много по-голямо обвинение от всякакви думи. В същото време любовта, уважението и доверието на моите деца са най-голямата награда, която бих могла да получа за усилията си да бъда жената, на която те биха искали да приличат.”
“Парите са необходимо и ценно нещо — а също така и много благородно, когато се използват както трябва, но в никакъв случай не бих искала да мислите за тях като за първата или единствената цел, към която би следвало да се стремите. По-скоро бих предпочела да сте съпруги на бедни мъже, но да сте щастливи, обичани и доволни, отколкото да сте кралици — издигнати на трон, но лишени от самоуважение и обикновена човешка радост.”
“Джо направо не можеше да си поеме дъх от вълнение, тя покри лицето си с вестника и намокри отпечатания в него свой разказ със сълзите си. Едни от най-съкровените й желания бяха именно тези — да бъде независима и да получи одобрението на тези, които обича. И в този момент чувстваше, че е на прага на осъществяването на тези желания.”
“Точно тогава Маргарет, както бе седнала с игла в ръка, а сълзите й капеха върху плата, който шиеше, ясно разбра колко богата е била преди, и то с неща, които са много по-ценни от всякакви луксозни вещи, които могат да се купят с пари. Защото преди тя имаше любовта на близките си, тяхната защита, спокойствието на дома, здравето и изобщо всичко най-благословено в живота.”
“Някои възрастни остават с млади сърца и независимо от белите си коси и бръчките си могат да разберат проблемите и радостите на малките деца, успяват да им създадат топлина и уют, стремят се да ги възпитават чрез интересни и приятни игри. И след като са дали толкова топлота и сърдечност, спечелват малките сърчица и получават любовта им.”
“Ние никога не можем да станем прекалено големи за тази игра, скъпа моя, защото това е играта, в която непрекъснато сме въвлечени в една или друга степен. Товарите ни са на гърба ни, пътят ни е пред нас, а стремежът към доброта и щастие е нашият ориентир, който ни помага да избегнем грешките или да преодолеем различните трудности, за да стигнем до умиротвореността, която всъщност е истинският небесен град.”
Източник:
Луиза Мей Олкът, Малки жени
Книгоиздателска къща „Труд“, 2006
Снимка: Photo by micheile dot com on Unsplash
