Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Паяжината на Шарлот”

10 цитата от “Паяжината на Шарлот”

10 цитата от “Паяжината на Шарлот”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Паяжината на Шарлот” на Елвин Брукс Уайт. Приятно четене!

“Разбира се! Елементарно! — помисли си тя. — Начинът да се спаси животът на Уилбър е да се изиграе номер на Зукерман. След като съм достатъчно умна да излъжа една буболечка, повече от сигурно е, че мога да излъжа и един човек. Хората не са по-умни от буболечките.”


“Животът винаги е толкова пълноценен и богат, когато очакваш нещо да се случи.”


“Нощта изглеждаше безкрайна. Стомахът на Уилбър бе празен, а главата — пълна с мисли. А когато стомахът ти е празен и главата ти — пълна с мисли, винаги е по-трудно да заспиш.”


“„Е, имам си нов приятел“ — помисли Уилбър. — „Но какво рисковано приятелство е това! Шарлот е жестока, безмилостна, хитра, кръвожадна — все неща, които не харесвам. Как мога да се науча да я обичам, макар че е красива и, разбира се, тъй умна?“
Уилбър изживяваше съмненията и страховете, които идват с всяко ново приятелство. След време той щеше да проумее, че е бил в пълна заблуда относно Шарлот. Под нейната жестока външност тя носеше нежно сърце и щеше да остане верен приятел до самия край.”


“Никога не бързай, никога не се тревожи.”


“Досега не съм чул някое животно да ми казва нещо — отвърна той. — Това обаче не доказва нищо. Напълно е възможно някое животно да ме е заговорило по най-вежлив начин и аз да не съм го чул, понеже не съм обърнал достатъчно внимание. Децата обръщат повече внимание от възрастните. Ако Фърн казва, че животните във фермата говорят, аз съм доста склонен да вярвам, че това е така. Може би, ако хората говореха по-малко, животните биха говорили повече. Хората бърборят безобразно много. Повярвай ми.”


“ — Но, Шарлот — каза Уилбър, — аз не съм удивителен.
— Това няма никакво, ама никакво значение — отвърна Шарлот. — Няма грам значение. Хората вярват почти на всичко, което видят напечатано някъде. Някой знае ли как се пише „удивително“? ”


“Ако можеха да се сетят да увиснат с главата надолу на това нещо и да изчакат малко без да вдигат шум, все нещо щеше да се хване, но с хората е така: бързане, бързане, бързане — всяка секунда бързане. Радвам се, че съм обикновен паяк със заседнал начин на живот.”


“Уилбър никога не забрави Шарлот. Макар че нежно обичаше децата и внуците й, никоя от тях не успя да измести майката от мястото, което заемаше в сърцето му. Там за нея беше отредено специално кътче. Не се случва често да срещнеш някого, който да е едновременно добър приятел и добър писател. Шарлот бе и двете.”


“ — Защо направи всичко това за мен, Шарлот? — попита той. — Аз не го заслужавам. Аз никога не съм успявал да направя нещо за теб.
— Ти си мой приятел — отвърна Шарлот. — Това само по себе си е нещо велико.”

Източник:
Е. Б. Уайт, Паяжината на Шарлот
SKYPRINT 04, София, 2012

Снимка: на Peggychoucair от Pixabay

Споделете в социалните мрежи