15 цитата от “Красавицата и Звяра: Изгубена в книга”
Представям ви 15 любими цитата от книгата “Красавицата и Звяра: Изгубена в книга” на Дженифър Донъли. Приятно четене!
“Кафявите очи на Бел бяха грейнали от щастие. През целия си живот тя бе обичала книгите. Обичаше вида им, мириса им, да ги усеща в ръцете си. Но най-много от всичко обичаше чувството, което я обземаше, когато вземеше в ръце някоя книга – усещането, че държи цял един свят в ръцете си.”
“Огледалата ни показват само това, което сме. А книгите – това, което можем да бъдем.”
“ – Бел, чудесно е да се чете за живота на другите хора, но е важно да живееш и собствения си живот, независимо от това колко предизвикателства може да ти отправи този живот понякога.”
“Но Бел не бе като повечето хора. Тя поставяше всичко под съмнение и се подчиняваше само на едно нещо – на своето сърце.”
“Домът ти са всички хора, всички места и всички неща, които обичаш. Ти го носиш със себе си, където и да отидеш. Не знаеше ли това?”
“ – Бих ти казал всичко, ако можех, Бел – каза той сломено. Бих ти дал отговор на въпросите, ключовете на този прокълнат замък, тайните на сърцето си. Но не мога. Моля те разбери. Не мога.
След това той си тръгна. Излезе през вратата. Навън от библиотеката.
А Бел остана самотна.
Отново.”
“Бих ли могъл да предложа, господарю, да добавите една усмивка и дружелюбен тон, за да покажете, че става дума за щастлива изненада, а не примерно за разходка до гилотината.”
“ – Ти винаги търсиш най-лошото у всеки – каза укорително Любов.
– И винаги го намирам – рече Смърт.”
“Болката, страхът… те могат да те превърнат в нещо, което никога не си искал да бъдеш.”
“Но тя не е като другите. Това момиче е от най-рядко срещаните същества – тези, които виждат със сърцето си.”
“Виж, стари приятелю, зная, че библиотеката е в ужасно състояние и зная, че предстоящата задача изглежда невъзможна. Но всичко, което е нужно да направим, е да започнем. Останалото самó ще се нареди. Всяко пътешествие на хиляди километри започва с една-единствена стъпка.”
“ -Ти , скъпа сестро , заложи да човешкото сърце-безумен риск,доколкото то изобщо съществува.”
“Да обичаш истински, да обичаш някого-това не е за малодушните хора със страхливи сърца.”
“Любовта не е идиотска. Тя е трудна и разпиляна,объркваща и чудесна. Но да обичаш и да бъдеш обичан…само това има значение.”
“Докато с поглед обхождаше лицата на отсрещната страна, тя осъзна, че не само достойнствата на човек, но и неговите недостатъци го правят истински красив.”
Източник:
Дженифър Донъли, Красавицата и Звяра: Изгубена в книга
Егмонт, 2017
Снимка: Photo by Ylanite Koppens
