10 цитата от “Приключенията на Хъкълбери Фин”

10 цитата от “Приключенията на Хъкълбери Фин”

10 цитата от “Приключенията на Хъкълбери Фин”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен. Приятно четене!

“Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за Приключенията на Том Сойер; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана. Някои работи той е поизмислил, но изобщо казва истината. Както и да е. Не съм видял още човек, който да не послъгва сегиз-тогиз, освен леля Поли, Вдовицата, а може и Мери. За леля Поли — Томовата леля Поли, за Мери и за Вдовицата Дъглас се разказва подробно в същата книжка; всичко там е, кажи-речи, вярно, само тук-там има и по някоя измислица.”


“Но в сегашния случай дявол да ме вземе, ако не е по-хубаво и по-безопасно да си кажа истината, вместо да излъжа. (Трябва да запомня тая мисъл и да я дообмисля друг път, толкова чудновата и необикновена ми изглежда. Не ми се е случвало да чуя такова нещо.) Както и да е, рекох си най-после, ще опитам: тоя път ще кажа истината, макар че е все едно да седна на буре с барут и да го подпаля, само за да видя какво ще стане.”


“Най-жалкото нещо на тоя свят е тълпата; и войската е тълпа; хората се бият не от вродена храброст, а от храброст, която им вдъхват офицерите и собственият им голям брой. Но тълпа без вожд е нещо съвсем жалко.”


“Хубаво нещо е песента; а никога досега не бях виждал тия празни приказки и славословия така да успокояват и да звучат толкова искрено и утешително.”


“И двамата признахме, че няма по-хубав дом от сала. Навсякъде другаде е притеснено и задушно, а на сала не е. На сал ти е леко, сгодно и си на свобода.”


“Ще се моли за мене! Ако ме познаваше по-добре, сигурно нямаше да се заеме с такава тежка грижа. Но сигурен съм, че се е молила… Такова момиче беше тя! Ще се моли и за Юда, ако й хрумнеше… Пред нищо не се спираше, доколкото можах да я разбера! Можете да приказвате, каквото щете, но, според мене, тя струваше повече от всяко друго момиче, което бях виждал досега — просто истинско съкровище. Може да прилича на хвалба, ама не е никаква хвалба. А по красота и доброта… Всички туря в джоба си. Никога вече не я видях след оня миг, когато я зърнах как излиза от вратата, но признавам, че много, много, милиони пъти си спомнях и нея, и думите й, че ще се моли за мене! И ако можех да допусна, че ще й бъде от полза да се помоля и аз за нея, да пукна, ако не се помолех!”


“Чудесно се живее на сал. Гледаш небето и звездите, лежиш по гръб и се питаш: направил ли ги е някой или от само себе си са се явили? Джим казва, че са направени, ама аз смятам, че самички са се явили; защото, мисля си, много време трябва да се направят толкова звезди; Джим казва, че може да ги е изхвърлила луната, както рибата изхвърля хайвер; това ми изглежда донейде възможно, та не му възразих; виждал съм колко яйца хвърля, да речем, жабата; значи такова нещо може да се повярва. Обичахме да гледаме и падащите звезди — как политат право надолу от небето. Джим смяташе, че може да са развалени, затова ги изхвърлят от гнездото.”


“Тогава, питам се, каква полза да си добър, щом е толкова мъчно, а да вършиш зло е толкова лесно, и при това наградата е все тая.”


“Не ми трябва никаква награда — стига ми да знам, че съм направил добро.”


“Нали знаеш — монолога на Хамлет! Най-прочутото нещо от Шекспир. Възвишена работа! Възвишена! Всякога грабва публиката. Няма го в книжката ми… Взех само един том от Шекспир, ама сигурно ще мога да го възстановя по памет. Ще се поразходя по сала да видя дали няма да го измъкна от килера със спомените.”

Източник:
Марк Твен, Приключенията на Хъкълбери Фин
Издателство „Народна младеж“ София, 1965

Снимка: на Judith Scharnowski от Pixabay

Споделете в социалните мрежи