Custom Custom Scroll Top
20 цитата от „Дон Кихот“

20 цитата от „Дон Кихот“

20 цитата от „Дон Кихот“

Представям ви 20 любими цитата от книгата “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” на Мигел де Сервантес. Приятно четене!

“Той е прав, защото истината може да боледува, но не умира и винаги изплува над лъжата като зехтин над вода.”


“Здравият разум, който Бог ми е дал, ми помага да разбера, че всичко красиво е достойно да бъде обичано, но не разбирам защо поради това, че е обичана, жената трябва да се чувства задължена да обича мъжете, които я любят заради красотата й. Още повече, че може да се случи влюбеният в красивата жена да е грозен и понеже грозотата вдъхва отвращение, съвсем не е уместно тук да се каже: „Обичам те, защото си красива, а ти трябва да ме любиш, макар и да съм грозен.“ ”


“ — Дължа да ти кажа при все това, брате мой Санчо — каза дон Кихот, — че няма спомен, който да противостои на времето, нито страдание, което да надживее смъртта.
— Но има ли по-голямо нещастие — възрази Санчо — от нещастието, което чака времето да го излекува и смъртта да му сложи край? Ако нашите болки бяха поне от онези, които се лекуват с един-два пластира, иди-дойди. Но страх ме е, че не могат да ни оправят пластирите на цяла болница.
— Остави тези размишления, Санчо, и постарай се като мене да извлечеш сили от самата си слабост.”


“ — Съдбата — рече дон Кихот — винаги оставя пред хората, попаднали в беда, отворена вратичка, през която може да се промъкнат, за да потърсят утеха.”


“Да правиш добро на простаци, е все едно да наливаш в морето вода.”


“Макар че самохвалството унижава човека, принуден съм понякога да прибягвам до него, сиреч когато няма кой друг да ме похвали.”


“Ходи бавно, говори спокойно, но нека не изглежда, че се вслушваш сам в думите си, защото надутостта е лошо нещо. На обед яж малко, а на вечеря още по-малко, защото здравето на цялото тяло се кове в ковачницата на стомаха. Бъди умерен в пиенето, като не забравяш, че многото вино не пази тайна и не сдържа думата си.”


“А когато от време на време жадувах да развлека душата си, четях някоя назидателна книга или свирех на арфа, защото опитът ме беше научил, че музиката успокоява разстроените души и облекчава душевните страдания.”


“Съвсем не ни вълнува това, което евтино ни струва.”


“Не забравяй, приятелю, че жената е несъвършено създание и че не трябва да се поставят по пътя й препятствия, в които тя би се препънала и паднала, а напротив, пътят й би трябвало да се разчисти, за да може тя без усилие и с лекота да върви по него, за да постигне липсващото й съвършенство, което се състои в това да бъде целомъдрена.”


“Аз зная, че пътеката на добродетелта е много тясна, а пътят на порока — широк и просторен и че посоките и крайните им цели са различни, защото пътят на порока, широк и просторен, завършва със смърт, а пътеката на добродетелта, тясна и стръмна, завършва с живот, и то не живот, който има край, а с вечен живот.”


“Не всички красоти вдъхват любов, някои радват окото, без да покоряват сърцата. Ако всички красоти биха вдъхвали любов и биха покорявали сърцата, то любовта би се лутала без път и посока, без да знае на кого да се спре, защото, както са многобройни красивите същества, многобройни щяха да бъдат и желанията, които те пораждат.”


“Похвалата е била винаги награда на добродетелта и добродетелните ще бъдат винаги възхвалявани.”


“ — Кажи, каквото имаш да кажеш — възрази дон Кихот, — стига да не искаш с думите си да ми вдъхнеш страх, защото, ако ти се боиш, боиш се, понеже си такъв по рождение, а аз от нищо не се плаша, понеже природата ме е създала такъв.”


“Честта и добродетелите са украса на душата, без които тялото, каквото и да е то, не трябва да се смята за красиво.”


“Ако Санчо е шеговит, аз ценя това качество много, защото то показва, че той е умен. Вие прекрасно знаете, сеньор дон Кихот, че хубавите шеги и остроумията не са свойствени на тъпите хора, а щом Санчо е шегобиец и духовит, аз го признавам за умен човек.”


“Красотата у порядъчната жена е подобна на далечен пламък или остра сабя, защото той изгаря и тя съсича само тези, които се доближат до тях.”


“Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни дела, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.”


“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”


“Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.”

Източник:
Мигел де Сервантес Сааведра, Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча
ИК „Колибри“, София, 2001

Снимка: на Angel Hernandez от Pixabay

Споделете в социалните мрежи