Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Пътешествие около света за 80 дни”

10 цитата от “Пътешествие около света за 80 дни”

10 цитата от “Пътешествие около света за 80 дни”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Пътешествие около света за 80 дни” на Жул Верн. Приятно четене!

“Какво беше спечелил от това пътуване? Какво бе донесъл от това пътуване? Ще кажете, че нищо? Добре, нищо друго освен една очарователна жена, която, колкото и невероятно да изглежда, го направи най-щастливия мъж на земята! Всъщност не си ли струва поне за това да се обиколи светът? ”


“После си поръча обяд в каютата. И през ум не му минаваше дори да разглежда града, тъй като беше от онези англичани, които карат прислужниците си да разглеждат страните, през които минават.”


“Шансът, който ни се изплъзва, може да се появи в последния миг.”


“Никак не е излишно да се пътува, ако човек иска да види нещо ново.”


“ — Я виж ти! Вие сте добър човек! — каза сър Франсис Кромарти.
— Понякога — отговори просто Филиас Фог. — Когато имам време.”


“Дори и минималното време, употребено както трябва, е достатъчно за всичко! ”


“Впрочем трябва да отбележим, че господин Фог очевидно играеше не заради печалбата, а заради самата игра. Играта беше за него битка, борба срещу някаква трудност, но борба без движение, без преместване, без умора, а това подхождаше на характера му.”


“Филиас Фог излезе от паспортната служба и спокойно се отправи към гарата и там си поръча вечеря. Измежду другите ястия управителят на хотела му препоръча и някаква гозба от „местен заек“, за която наговори куп хубави неща.
Филиас Фог прие гозбата и внимателно я вкуси. Въпреки силно подправения сос тя му се стори отвратителна. Той позвъни на управителя.
— Господине — каза му той, като го гледаше право в очите, — това заек ли е?
— Да, милорд — отвърна безочливо измамникът, — заек от джунглите.
— А случайно да е измяукал този заек, докато го колите?
— Да е измяукал? О! Милорд! Заек! Кълна ви се…
— Господин управител — прекъсна го хладно господин Фог, — не се кълнете и запомнете следното: някога в Индия котките са били считани за свещени животни. Добри времена са били.
— За котките ли, господине?
— А може би и за пътниците! ”


“На този ден имаха религиозен празник с процесии и увеселения, в които участваха танцьорки, облечени в розов тюл, обшит със злато и сребро. При звука на виолите и барабаните те се впускаха в чуден, но съвсем благоприличен танц.
Излишно е да казваме как Паспарту гледаше тези любопитни обичаи, как отвори широко очи и уши, за да вижда и чува по-добре, как беше зяпнал като най-новоизлюпения глупак, когото можем да си представим. За негово нещастие и за нещастие на господаря му, чието пътуване рискуваше да осуети, любопитството му го увлече повече от допустимото.”


“Зад тях, върху една кола с големи колела, чиито спици и джанти изобразяваха преплитане на змии, се появи уродлива статуя, придвижвана от две двойки богато накичени зебу. Тази статуя имаше четири ръце, оцветено в тъмночервено тяло, обезумял поглед, разчорлени коси, увиснал език и оцветени с къна и бетел устни. На врата си носеше гердан от черепи, а на хълбоците — колан от отрязани ръце. Тя стоеше права върху паднал гигант без глава.
Сър Франсис Кромарти разпозна тази статуя.
— Богинята Кали — промълви той — богинята на любовта и на смъртта.
— На смъртта — да, но на любовта — в никакъв случай! — каза Паспарту. — Отвратителна жена!”

Източник:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
„Труд“, София, 2006

Снимка: на Kranich17 от Pixabay

Споделете в социалните мрежи