10 цитата от “101 далматинци”
Представям ви 10 любими цитата от книгата “101 далматинци” на Доуди Смит. Приятно четене!
“Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг — мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета.”
“Много разбираха от лай — например лаят, означаващ „Навън, моля!“, „Вътре, моля!“, „Побързайте с обяда ми!“ и „Какво ще кажете за една разходчица?“ А когато не разбираха, често се досещаха — ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа.”
“Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави.”
“Няма по-голямо престъпление от това да ухапеш човешко същество. Не бива да допускаш онова глупаво жестоко дете да те вкарва в такъв грях! Болката и ядът ти ще преминат, но чувството за вина не ще те напусне! ”
“Кучетата никога не ще проговорят езика на хората, както и хората няма да се научат да говорят по кучешки. Много кучета обаче разбират почти всички човешки думи, докато хората рядко различават повече от пет-шест вида лай, ако изобщо различават и толкова. А лаят представлява само една незначителна част от езика на кучетата. Една махаща опашка може да изразява толкова неща! Хората знаят, че щом кучето маха с опашка, значи е доволно, но не и от какво именно е доволно. (Всъщност много умно от тяхна страна, че се досещат какво изобщо означава една махаща опашка, тъй като самите хора нямат опашки.) Освен това има различни видове душене и скимтене, наостряне на ушите — и всичко това изразява различни неща. А колко много говорят кучешките очи! ”
“И изведнъж почувства, че всички тези кутрета са нейни деца, че тя им е майка — така, както Понго се бе почувствал баща на всички. И наистина най-мъничките постепенно се бяха присламчили съвсем до нея и така се бяха смесили с нейните, че стана невъзможно да различи къде свършва малкото й семейство и къде започва по-голямото.”
“ — Жалко, че нито аз знам да готвя — дори пудинги — нито вие да стопанисвате къща — рече леля Пудинг.
— Да, а сега те имат нужда именно от готвач и иконом — съгласи се леля Иконом.
И изведнъж на двете едновременно им хрумна Велика идея: леля Пудинг да се научи да готви, а леля Иконом — да води домакинството. Решиха да започнат още на другия ден, така че до сватбата да са вече напълно обучени.”
“Всеки, който не познава добре Понго, би го взел за хубав, забавен и чаровен, но не за особено умен. Дори Душкингови не съзнаваха дълбините на неговата интелигентност, защото често се държеше като малко куче: тичаше подир топки и пръчки, катереше се в скутовете им, прекалено малки и тесни за него, претъркулваше се по гръб, за да го чешат по корема. Как да допуснат, че това игриво създание притежава един от най-будните умове в кучешкото царство? И този ум сега бе задействан. През цялата дълга декемврийска нощ той събираше две и две и получаваше четири. Макар че веднъж-дваж за малко да получи пет.”
“Спомни си колко много мирни нощи бе прекарала в своя собствен кош, в онези щастливи времена, когато едно куче можеше да заспи с мисълта за предстоящата закуска. Горката Мисис! Тя, разбира се, обичаше Понго, кутретата, Душкингови, лелите и милата Пердита — обичаше ги повече от всичко на света. Ала също така обичаше и житейските удобства. Никога преди домът не бе й се струвал тъй скъп, както в този момент, когато го оставяше, за да се впусне в опасния и непознат свят.”
“Понякога си мисля, че доста сме се изнежили. Не че разглезването вреди на добрите кучета — стига да не му се поддават изцяло. Ако това стане, те се състаряват преждевременно. Не бива да губим вкус към приключението, не бива да забравяме волните си предци. (Тъкмо минаваха покрай зоологическата градина, която се намира в парка „Риджънтс“.) Вярно, че сме разтревожени за кутретата, но колкото сме по-съсипани, толкова по-трудно ще ни бъде да им се притечем на помощ. Трябва да сме храбри, дори весели, и най-важното, трябва да сме убедени, че ще успеем.”
Източник:
Доуди Смит. 101 далматинци
ИК „Знак“, ИК „Дамян Яков“, София, 1994
Снимка: Photo by Jutta Kamp on Unsplash
