Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Престъпление и наказание”

10 цитата от “Престъпление и наказание”

10 цитата от “Престъпление и наказание”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски. Приятно четене!

“Лицето й все още пазеше следите на някогашната красота и при това тя изглеждаше много по-млада от годините си, което се случва почти винаги с жени, запазили яснотата на духа, свежестта на впечатленията и честния, чист пламък на сърцето до старини. Ще кажем в скоби, че да се запази всичко това е единствено средство да не загубиш красотата си дори на старини.”


“На света няма нищо по-трудно от откровеността и по-лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него — скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и грубо да е ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина. И това важи при всяко образование и за всички слоеве на обществото. Дори весталка може да се съблазни с ласкателство. А за обикновените хора да не говорим.”


“От година и половина познавам Родион: навъсен, мрачен, надменен и горд; напоследък (а може би и много по-отдавна) — мнителен и ипохондрик. Великодушен и добър. Чувствата си не обича да показва, по-скоро жестокост ще прояви, отколкото да разкрие сърцето си. Понякога впрочем съвсем не е ипохондрик, а просто е студен и безчувствен до безчовечност, наистина, сякаш в него се сменят два противоположни характера.”


“Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх.”


“ — Ами ако греша — изведнъж възкликна неволно, — ако наистина не е подлец човекът изобщо целият, тоест целият род човешки, тогава, значи, всичко друго са предразсъдъци, само празен страх и няма никакви прегради, а точно така трябва да бъде!…”


“И колкото повече пия, толкова повече го разбирам. И затова пия, защото в това пиене диря състрадание и разбиране… Пия, защото желая изцяло да страдам! ”


“Ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш, ще бъдеш нещастна, а ако прекрачиш — може би ще бъдеш още по-нещастна.”


“Те искаха да говорят, но не можеха. Сълзи пълнеха очите им. И двамата бяха бледи и слаби; но на тези бледи и болни лица вече сияеше зората на обновеното бъдеще на пълното възкресение за нов живот. Тях ги бе възкресила любовта, сърцето на единия криеше неизчерпаеми източници на живот за сърцето на другия.”


“Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, ще стигнеш до истината. За това съм и човек — защото лъжа. До нито една истина не се е стигнало, без да се излъже преди това четиринайсет, а може би и сто и четиринайсет пъти, а това е посвоему достойно за почит; а ние не умеем и да излъжем със собствения си мозък! Ти лъжи, но лъжи по свой начин, и аз тогава ще те целуна. Да излъжеш по свой начин — това е почти по-добре, отколкото да повтаряш все чужди истини; в първия случай ти си човек, а във втория — само птица! Истината няма да избяга, но животът може да бъде спрян; примери има. Какво сме ние сега? Всички ние, всички без изключение, по отношение на науката, развитието, мисленето, изобретенията, идеалите, желанията, либерализма, разсъдъка, опита и във всичко, всичко, всичко, всичко, всичко сме още в първи подготвителен клас на училището! Хареса ни с чужд ум да преживяваме и си свикнахме! ”


“Къде бях чел как един осъден на смърт, един час преди да умре, говори или мисли, че ако би му се наложило да живее някъде високо, върху скала и на толкова тясна площадка, че едва да има къде да стъпи с двата крака, а наоколо да има пропасти, океан, вечен мрак, вечно уединение и вечна буря — дори да трябва да стои така прав на това малко пространство цял живот, хиляди години, вечност — все пак е по-добре да живее така, отколкото да умре сега! Само да живее, да живее, да живее! Да живее както и да е — но само да живее!… Каква истина! Господи, каква истина! Подлец е човекът! И подлец е този, който го нарича за това подлец.”

Източник:
Фьодор Достоевски, Престъпление и наказание
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

Снимка: Photo by Loren Cutler on Unsplash

Споделете в социалните мрежи