20 цитата от “Мечо Пух”
Представям ви 20 любими цитата от книгите “Мечо Пух” и “Къщичката в къта на Пух” на Алън Александър Милн. Приятно четене!
“Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си.”
“Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям! Така мечето започна да се катери по дъба.”
“ — Зайо е умен — каза Пух замислено.
— Да — каза Прасчо, — Зайо е умен.
— И има Мозък.
— Да — каза Прасчо, — Зайо има Мозък.
Последва дълго Мълчание.
— Предполагам — каза Пух, — че затова той никога не може да разбере някои неща…”
“Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни…”
“Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:
— Има ли някой в къщи?
Отвътре се чу трополене и после — тишина.
— Питам има ли някой в къщи? — извика силно Пух.
— Не! — обади се един глас и после добави: — Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
— Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?
— Никой! ”
“Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.”
“ — Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
— Ами — каза Пух — какво обичам най-много… — И той се спря да помисли, Защото, при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: „Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: «Какво ще кажете за нещо малко?», и аз да кажа: «Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?», и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят.“ ”
“Още тогава си помислих — само че не исках да ти го кажа, — че един от двама ни яде много и това не бях аз! ”
“Изведнъж Пух спря и показа възбуден надолу:
— Виж!
— Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.”
“ — Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…”