10 цитата от “Дядо Прас”
Представям ви 10 любими цитата от книгата “Дядо Прас” на Тери Пратчет. Приятно четене!
“ — ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ ВСЕ НЕЩО ЩЯХ ДА ИЗМИСЛЯ. В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ.
— Това беше последният момент!
— ВИНАГИ ИМА ВРЕМЕ ЗА ОЩЕ ЕДИН ПОСЛЕДЕН МОМЕНТ.”
“ — ЖИВОТЪТ, ИСКАШ ИЛИ НЕ ИСКАШ, ТИ СЕ ВМЪКВА ПОД КОЖАТА. — Смърт закрачи напред. — ОБРАЗНО КАЗАНО, РАЗБИРА СЕ. НАВИК, ОТ КОЙТО Е ТРУДНО ДА СЕ ОТКАЖЕШ. ЕДНО ВДИШВАНЕ И ИЗДИШВАНЕ НЕ СТИГА. ИСКА ТИ СЕ ДА ГО ПОВТОРИШ.”
“Боговете не умират окончателно.
Все си намират местенце. В дялан камък, в думите на песен, в мъждивата психика на някое животно, в шепота на вятъра. Не си отиват завинаги, а се закачат за света, ако ще и с един нокът. И за миг дори не се отказват от борбата да се завърнат. Веднъж бог — завинаги бог. И умират не повече от гората през зимата…”
“Поставила си бе задачата всеки ден да води децата на място, където да срещат себеподобни. Ако се научеха да оцеляват на детската площадка, нищо в живота им като възрастни не би могло да ги уплаши.”
“ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА.”
“ОНОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ, ТЕ ПРАВИ ЧОВЕК. ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО.”
“ — ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА.
— Нямат нищо общо помежду си!
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ, СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА… ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.”
“Колкото и надалеч да бягаш, все настигаш себе си.”
“ — Исках само да кажа, че човек по природа е митопоетично същество.
— И какво означава това? — полюбопитства Старшият дискусионен наставник.
— Означава, че си съчиняваме в движение разни глупости.”
“Човек нямаше нужда от интелект, положение в обществото, красота или обаяние. Само от пари, които за разлика от другите условия са достъпни за всекиго. Освен за бедняците, разбира се, но някои хора са просто безнадеждни случаи…”
Източник:
Тери Пратчет, Дядо Прас
1999. Изд. Вузев, София
Снимка: на mohamed Hassan от Pixabay
