20 цитата от “Боен клуб”
Представям ви 20 любими цитата от книгата „Боен клуб“ на Чък Паланюк. Приятно четене!
“Нашата култура ни е направила еднакви. Никой вече не е бял, черен или богат наистина. Всички искаме едно и също. Индивидуално ние сме нищо.”
“Ако можеш да бъдеш или най-злият враг на Господа, или нищо, какво ще избереш?”
“Докато си в бойния клуб, ти не струваш колкото пари имаш в банката. Ти не си професията си. Ти не си семейството си и ти не си този, който си мислиш, че си.”
“Вие не сте прекрасна, уникална снежинка. Вие сте същата гниеща органична материя като всички останали. Ние всички сме част от една и съща купчина тор.”
“ — Ако не знаеш какво искаш — каза портиерът, — накрая ти се натрупват сума ти неща, дето не ги искаш.”
“Онази старата поговорка, дето винаги убиваш онова, което обичаш — е, вярно е и обратното. Много е вярно.”
“Така е с безсънието. Всичко е толкова далечно — копие на копие на копие. Безсънието те отделя от всичко — не можеш да докоснеш нищо и нищо не може да те докосне.”
“Може би отговорът не е в самоусъвършенстването. Може би отговорът е в самоунищожението.”
“Нека никога не бъда завършен.
Нека никога не бъда доволен.
Нека никога не бъда съвършен.”
“ — Едва когато си загубил всичко — казва Тайлър, — си свободен да вършиш всичко.”
“Това беше свобода. Да изгубиш всякаква надежда — това бе свобода.”
“Ако те хване шубето, преди да си ударил дъното никога няма да успееш.”
“Кое е по-лошо — адът или нищото?”
“Събуждаш се и това е достатъчно.”
“Имаме една класа млади, силни мъже и жени, които желаят да посветят живота си на нещо. Рекламата кара тези хора да тичат след коли и дрехи, които не са им нужни. Поколения наред работят нещо, което мразят, само за да могат да си купят онова, от което всъщност нямат нужда.”
“Първата стъпка към вечния живот е смъртта.”
“Това е животът ти и той свършва минута по минута.”
“Колкото по-ниско паднеш, толкова по-високо ще излетиш.”
“Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота“. Купуваш го, после една-две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После — точният сервиз от чинии. После — идеалното легло. Завесите. Килимът.
После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.”
“Аз съм нищо. Дори и нищо не съм.”
Източник:
Чък Паланюк, Боен клуб
Второ издание
ИК „ЕРА“, София, 2009
Снимка: Photo by Dan Burton on Unsplash
