“ „Днес“ никога не е „утре“ ! Можеш ли да се събудиш и да си речеш: „Е, днес най-после е «утре» ! “ — нали разбираш? ”
“Не си представяй никога, че не си друго освен това, което би могло да се види на други, че това, което си била или би могла да бъдеш, не е било друго освен това, което си била или би могло да им се види друго.”
“ — Първо приключенията — рече Грифона нетърпеливо. — Обясненията траят винаги страшно дълго!”
“ — Ей, че си дете! — каза Херцогинята. — Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш.”
Алиса в Огледалния свят
“ — Няма смисъл да опитвам — каза тя. — Човек не може да вярва невъзможни неща.
— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно — каза Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска”
“ — Истинска съм! — каза Алиса и започна да плаче.
— Няма да станеш нито капка по-истинска, като плачеш — забеляза Туидълди. — Пък изобщо няма за какво да се плаче.
— Ако не бях истинска — каза Алиса, като се усмихна през сълзи, тъй като всичко това й се стори много смешно, — нямаше да мога да плача.”
“Ако ти повярваш в мене, и аз ще повярвам в тебе. Съгласна ли си?”
“Когато не се сещаш за някоя дума, казвай я на чужд език, стъпвай с пръстите навън и помни коя си!”
“А пък тук, нали разбираш, за да останеш на едно и също място, трябва да търчиш колкото ти краката държат. А ако искаш да стигнеш някъде другаде, то трябва да търчиш поне два пъти по-бързо.”
“Щом веднъж кажеш нещо, то остава и ти трябва да си теглиш последствията от това.”
“Котките имат много лош навик (забеляза веднъж Алиса): каквото и да им кажеш, само мъркат.
Ако мъркаха за „да“ и мяукаха за „не“ или имаха някакво друго подобно правило, казваше тя, тогава би могло да се води разговор. Но как можеш да разговаряш с някого, щом той казва винаги едно и също нещо?”
“ — Не знаеш как се реже огледален сладкиш — забеляза Еднорога. — Най-напред го раздай, а после го нарежи!”
“ — Така е, когато човек живее наопаки — отвърна мило Царицата. — Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна.
— Да живея наопаки ли? — повтори крайно учудена Алиса. — Никога не бях чувала подобно нещо!
— Но в това има едно голямо предимство — продължи Царицата: — паметта на човека работи в две посоки.
— Аз знам положително, че моята памет работи в една посока — забеляза Алиса. — Не мога да си спомня неща, преди те да се случат.
— Много бедна памет имаш, щом работи само назад — забеляза Царицата.”
Източник:
Луис Карол, Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят
Вечните детски романи, №1. Приказни повести.
ІV изд.
Пан, София, 1996
