Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Невидимия”

10 цитата от “Невидимия”

10 цитата от “Невидимия”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Невидимия” на Хърбърт Дж. Уелс. Приятно четене!

“Той е побъркан — говореше Кемп, — това не е човек, а звяр. Мисли само за себе си. Не го интересува нищо друго освен собствената му изгода и безопасност. Слушах го тази сутрин и от думите му заключих, че е брутален егоист. Засега само е наранявал хора. Но ще почне да убива, ако не му попречим. Ще създаде паника. Пред нищо няма да се спре. И той сега е свободен и обезумял от ярост! ”


“Похабих много сили, време, възможности. Самичък; странно, колко малко може да извърши човек, когато е сам! Да пооткрадне малко, да се побие малко, това е всичко.”


“Сега двамата ще обсъдим всички изгоди, които дава невидимостта, и всички свързани с нея трудности. За подслушване например има малка полза от нея — и аз издавам шум. За кражби по къщите на хората ползата е също малка. Да ме хванат, е трудно, но щом сторят това, лесно ще ме тикнат в затвора. Невидимостта е полезна само в два случая: когато трябва да бягаш и когато искаш да се приближиш незабелязано. Следователно тя е твърде удобна, когато искаш да убиваш. Както и да е въоръжен човек, аз мога лесно да избера най-слабо защитеното му място, да го ударя както си искам, да се скрия както си искам и да избягам както си искам.”


“Мислех, че патилата ми са се свършили и че сега вече мога безнаказано да правя всичко, каквото пожелая, стига да запазя своята тайна. Така мислех аз. Можех да върша всичко, каквото поискам, без да се съобразявам с последиците: достатъчно беше да хвърля дрехите си, за да изчезна. Никой не би могъл да ме задържи. С пари можех да се сдобивам отвсякъде. Реших да си устроя великолепен пир, сетне да се настаня в добър хотел и си накупя нови вещи. Моята самоувереност беше безгранична, дори ми е неприятно да си спомням какво магаре бях.”


“Но какво представлява едно завидно положение, щом притежателят му е принуден да се крие? Какъв смисъл има любовта на жена, щом тя трябва да бъде Далила? Не ме интересуват нито политиката, нито евтината слава, нито човеколюбието, нито спортът. Какво ми оставаше тогава? Заради какво се бях превърнал в омотана мистерия, в загърната и обинтована пародия на човек? ”


“Колкото повече мислех, Кемп, толкова по-ясно разбирах колко безпомощен и непригоден е един невидим човек за влажен и студен климат в грамаден, цивилизован град. Преди моя безумен опит си бях представял хиляди предимства. Сега не виждах в тях нищо хубаво. Премислих всичко, което може да пожелае човек. Наистина това, че съм невидим, ми даваше възможност да постигна много, но не ми позволяваше да се ползувам от постигнатото.”


“Никога никого не виня — отвърна Кемп. — Да виниш хората, е твърде старомодно.”


“Чувствувах се така, както би се чувствувал един виждащ човек в град на слепци, разхождайки се с меки пантофи и безшумни дрехи. Изпитвах диво желание да се присмивам на хората, да ги плаша, да ги потупвам по гърба, да им събарям шапките и изобщо да се веселя от необикновените предимства на своето състояние.”


“Всеки човек, дори най-интелигентният, запазва в себе си известна доза суеверие.”


“ — Колко тайни има тук — казва той. — Чудновати тайни!… Да можех да ги разгадая. Божичко!… На негово място нямаше да сторя така; щях просто… ах! — И той си смуква от лулата.
После се унася в своята мечта, в неувяхващата чудесна мечта на своя живот. И въпреки търсенията, предприемани непрекъснато от неуморимия Кемп, никой освен стопанина на странноприемницата не знае къде се намират тези книги, в които е скрита сложната тайна на невидимостта и още десетина други чудновати тайни. И никой няма да научи това, докато стопанинът е жив.”

Източник:
Х. Дж. Уелс, Невидимия, Разкази, Засега
Първо издание
ДИ „Народна култура“ — София, 1980

Снимка: Photo by Suzy Hazelwood from Pexels

Споделете в социалните мрежи