10 цитата от “Автентичната котка”
Представям ви 10 любими цитата от книгата “Автентичната котка” на Тери Пратчет. Приятно четене!
“Истинските котки оцеляват. Превърнали са оцеляването в изящно изкуство. Кое друго животно го хранят не защото е полезно или защото варди къщата, или пее, а защото, когато най-сетне се нахрани, добива доволен вид? И мърка.”
“Мъркането означава: „Направи ме щастлив, и аз ще те направя щастлив.“ ”
“Котките си имат начин да са си били там винаги, дори и ако са пристигнали току-що. Те се движат в свое собствено персонално време. Те се държат така, сякаш човешкият свят е свят, в който просто са се отбили случайно на път за някое вероятно къде-къде по-интересно място.”
“Истинските котки чуват как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета.”
“Знаете ли къде прекарва времето си вашата котка, когато не е вкъщи? Струва си да проверите дали по-далечните ви съседи нямат котка със същите размери и оцветяване. Случва се. Познавахме навремето две семейства, които години наред, и двете, се мислеха за собственици на една и съща котка, а тя си прекарваше времето в сноване между двете купички с храна.”
“Например, ако поставите Неистинска котка пред наредени купички с котешка храна, тя послушно ще избере храната, произвеждана от спонсорите на рекламата, дори и всички останали купички да не са намазани с грес. Истинската котка, от друга страна, независимо от всичко ще се втурне към най-скъпата храна, ще я разсипе по пода на студиото, ще я излапа с виновна наслада, ще пробва някои от другите храни, ще препъне оператора и накрая ще се завре зад подиума на новинаря. Където ще се издрайфа. А после, след като собствениците й купят няколко големи кутии от този жалък буламач, повече няма и да припари до него.”
“Интересно при сдобиването с котка е, че нещата са, общо взето, или практически безплатни, или много скъпи. Все едно в моторната индустрия да не съществува нищо освен мотопеда и Поршето.”
“Съседски котки
Предимно сиви; най-често се срещат в току-що засятата леха, с напрегнат израз на физиономията. Обикновено се казват Къшоттамбегадинопроклета.”
“Кучетата как да е, за тях е ясно. Те са животни, живеещи в глутница, а човекът е просто друг, по-умен водач на глутница. Кучетата стават за помощници в преследването на неща, които тичат по-бързо от вас. Но котките — ами от гледна точка на Първобитния човек, котките за нищо не стават.
Първата котка, приближила се до пещера, е оцеляла всъщност поради предизвиканата от нея чиста изненада. Тя била първото животно за човека, което нито бягало от него, нито му налитало с лиги на уста. То го харесвало.
А причината за подобно отношение била, че котката вече знаела, че човеците обичат котки.”
“По-добре си вземете кученце. Те са практически детеустойчиви.”
Източник:
Тери Пратчет, Автентичната котка
Прозорец, София, 2001
Снимка: Photo by Alice Feigel on Unsplash
