Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Зимата на нашето недоволство”

10 цитата от “Зимата на нашето недоволство”

10 цитата от “Зимата на нашето недоволство”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Зимата на нашето недоволство” на Джон Стайнбек. Приятно четене!

“Когато двама се срещнат, всеки един се променя от другия, така че стават двама нови хора.”


“Нямаше да се притесняваш от това, какво мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.”


“Снощи например Елън ме попита: „Татко, кога ще станем богати?“ Но не й казах онова, което знам: „Ще забогатеем скоро, а щом вие не се справяте с бедността, и с богатството няма да се справите.“ И то си е точно така. Докато е бедна, завижда. Като забогатее, току-виж започнала да снобее. Парите не променят болестта, а единствено симптомите й.”


“Онзи, който разправя тайни или разказва нещо, задължително трябва да има предвид кой го слуша или чете, понеже една история има толкова версии, колкото и читатели. Всеки си взема от нея онова, което иска или може, приспособявайки разказа към своя тертип. Някои си избират отделни части и зарязват останалото, други прекарват историята през цедката на собствените си предубеждения, трети я украсяват с личното си удоволствие. Един разказ трябва задължително да има известни допирни точки с читателя, за да му създаде чувството, че си е у дома.”


“Имам нужда от нещо, което да мразя. Това, да съжаляваш и да проявяваш разбиране, е пълна глупост. Търся нещо истински омразно, което да поеме огъня, на който се пека.”


“И ако само временно отстраня правилата, знам, че ще ми останат белези, но нима те ще са по-страшни от белезите на неуспеха, които нося в момента? Да живееш, нали поначало значи да имаш белези.”


“На този свят има и изяждащи, и изяждани. Съвсем подходящо основно правило. Изяждащите по-неморални ли са от изяжданите? Та нали в крайна сметка всички — и най-свирепите, и най-коварните — биваме изядени: поглъща ни земята.”


“Понякога човек така изневерява на себе си, че си казваш: „Невъзможно е да го е направил. Не му е в характера.“ А може и да му е. Просто да зависи от ъгъла, от който го гледаш, или пък налягането отгоре и отдолу да е променило формата му. На война много често се среща — страхливецът се превръща в герой, а смелчагата се срутва сред пламъци. Или прочиташ в сутрешния вестник как някой мил, добър семеен човек посякъл с брадва жената и децата си. Според мен излиза, че човек постоянно се променя. Но промяната става забележима само в определени моменти.”


“Питам се колко ли хора съм гледал през живота си, без изобщо да ги виждам.”


“Дали обичам парите? Не, не ги обичам. Но и тревогите не ги обичам. Искам да мога да вървя из града с вдигната глава.”

Източник:
Джон Стайнбек. Зимата на нашето недоволство
ИК „Колибри“, София, 2009

Снимка: Photo by Anuja Mary Tilj on Unsplash

Споделете в социалните мрежи