10 цитата от “Големите надежди”
Представям ви 10 любими цитата от книгата “Големите надежди” на Чарлз Дикенс. Приятно четене!
“От личен опит зная, че обичайната представа за влюбения не винаги е вярна. Безспорна истина е, че когато се влюбих в Естела като мъж, аз се влюбих в нея просто защото не можех да устоя на тази любов. И веднъж за винаги. Много често, да не кажа постоянно, аз разбирах за жалост, че любовта ми е безразсъдна, безнадеждна, безответна, пагубна за моето щастие и покой. Но това съзнание не ми пречеше да обичам Естела така, както ако я смятах за най-съвършеното създание на тоя свят.”
“Не приемайте нищо според външния му вид; приемайте само по доказателства. Няма по-добро правило.”
“Да не помисля за вас ли? Та вие сте част от моя живот, част от самия мене. Вие сте във всеки ред, който съм прочел, откакто дойдох за пръв път тук неуко, просто момче, чието нещастно сърце разбихте още тогава. Вие бяхте във всяко нещо, което виждах след това… в реката, в платната на корабите, в блатата, в облаците, в светлината и в мрака, във вятъра, в горите, в морето, по улиците на града. Вие бяхте въплъщение на най-прекрасните мечти, изникнали в моето въображение.”
“Вашето присъствие и влияние беше и ще бъде винаги неизменно с мене. До последния ми час, Естела, вие ще бъдете част от моето същество, част от малкото добро и от злото в него. Но в часа на нашата раздяла аз ви свързвам и ще ви запазя винаги свързана само с доброто, защото сигурно сте ми направили повече добро, отколкото зло, въпреки всичкото страдание, което ми причинявате сега.”
“Обичай я! Обичай я! Обичай я! Обичай я, ако е благосклонна към тебе! Обичай я и ако те измъчва! Ако разкъса сърцето ти — а колкото повече растеш, толкова по-силно и по-дълбоко ще чувствуваш, че го разкъсва, — обичай я! Обичай я! ”
“Страданието — най-добрият учител — ме научи да разбирам вашето сърце. Животът ме преви и пречупи, но, надявам се, за да ме направи по-добра.”
“Ние наистина не трябва никога да се срамуваме от сълзите си, защото те са роса върху ослепяващия земен прах, напластен по коравите ни сърца.”
“Вие би трябвало да знаете, че съм такава, каквато ме направихте. На вас се пада похвалата или укорът; ваше дело е успехът или неуспехът; с една дума — аз съм ваше дело.”
“Само това оставаше! След като ме бе омотавал години поред с жалките вериги на своето злато и сребро, нещастникът излагаше на опасност живота си, за да дойде при мене, и аз го държа сега в ръцете си! Ако изпитвах към него не омраза, а любов; ако не се отдръпвах с отвращение, а бях привързан към него с най-дълбоко възхищение и обич — пак нямаше да се чувствувам по-зле. Напротив, бих се чувствувал по-добре, защото тогава съвсем естествено и от все сърце бих се постарал да го спася.”
“Твоят верен приятел ще ти каже ей това: ако не можеш да станеш необикновен, като вървиш по правия път, никога няма да станеш необикновен по кривите пътеки. Затова никога не лъжи, Пип, ако искаш да живееш спокойно и да умреш щастлив.”
Източник:
Чарлс Дикенс. Избрани творби в V тома, том ІІ, 1982
Издателство: Народна култура
Снимка: Photo by Aaron Burden on Unsplash
