“По подобен начин го вълнуваше и музиката, която неведнъж го бе карала да тръпне от вълнение. Но в музиката няма определеност, яснота. Тя създава у нас не нов свят, а по-скоро нов хаос. Думи! Най-обикновени думи! Но колко ужасни, колко ясни, ярки и безпощадни бяха те! От тях не можеш да избягаш. И все пак какво изкусително вълшебство криеха те! Сякаш бяха способни да облекат неясните видения в пластична форма, в тях звучеше особена, сладостна мелодия, като мелодията на цигулка или лютня… Обикновени думи! Нима има нещо по-осезателно от думите?”
“Смятам, че не си прав, Базил, но няма да споря с теб. Спорят само умствено недоразвитите.”
“Опитът няма никаква етическа стойност. Той е само названието, което хората дават на своите грешки.”
“Когато много ми харесват някои хора, никога и никому не съобщавам имената им. Да ги назовеш, е все едно да отдадеш част от тях другиму.”
“Трябва да признаем, колкото и да е тъжно, че сме загубили способността си да даваме на нещата красиви имена. Имената са всичко. Никога не споря за постъпките. Възразявам единствено срещу думите. Ето защо ненавиждам грубия реализъм в литературата. Човекът, който нарича лопатата лопата, трябва да бъде принуден да работи с нея. Той само за това е годен.”
“Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела. Моделът е чиста случайност, второстепенен елемент. Не него, а себе си изобразява художникът върху цветното табло.”
“Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си — отвърна бавно той, докосвайки столчето на своята чаша с тънките си бледи пръсти. — Противоречието настъпва тогава, когато си принуден да живееш в хармония с другите.”
“Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях.”
“Най-ужасното нещо на този свят, Дориан, е скуката. Това е единственият грях, за който не трябва да има прошка.”
“Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.”
“Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.”
“За да си възвърне младостта, човек трябва просто да повтори безумствата си.”
“Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.”
“Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.”
“Уверен съм! Тя притежава не само техника на интерпретацията и ненадминат артистичен усет, но и индивидуалност. А ти сам си ми казвал неведнъж, че не принципите, а индивидуалностите движат света.”
Източник:
Оскар Уайлд. Портретът на Дориан Грей
Първо издание
Народна култура, София, 1980
Снимка: Photo by Kai Oberhäuser on Unsplash
