15 цитата от “Z-та световна война”

Представям ви 15 любими цитата от книгата “Z-та световна война. Разкази на очевидци за Войната със зомбитата” на Макс Брукс. Приятно четене!

“Повечето хора не вярват, че нещо може да се случи, докато то не се случи. И това не се дължи на някаква глупост или слабост; не, просто такава е човешката природа.”

“Нашият най-страшен враг беше невежеството. Лъжите и суеверията, фалшивата информация, дезинформацията… Невежеството погуби милиарди хора. Невежеството стана причина за Войната със зомбитата. Ако по онова време знаехме това, което знаем сега… Ако вирусът на възкръсналите мъртъвци ни беше така познат като туберкулозата, да речем, нещата щяха да бъдат съвсем други.”

“Опитът ме е научил, че лъжите сами по себе си не са нито нещо хубаво, нито нещо лошо… Също като огъня, който може да те сгрее, а може и да те изгори, в зависимост от това как го използваш.”

“ „Страхът — ми каза той, — страхът е най-ценната стока във Вселената.“ Това направо ми скри шапката. „Включете телевизора си! — продължи професорът. — Какво виждате? Хора, които продават своите стоки? Не. Хората продават своя страх от това, че може да им се наложи да живеят без стоките си.“ Мамка му, той беше дяволски прав. Страхът да остарееш, страхът да останеш сам, страхът от бедността, страхът от провала… Страхът е нашата най-съществена, най-фундаментална емоция. Страхът е първичен. Страхът продава. Това се превърна в моя мантра. „Страхът продава.“ ”

“Мисля, че повечето хора предпочитаха да се изправят срещу реалния враг на светло, отколкото да се поддават на въображаемите си страхове в мрака.”

“Чудовищата, възкръснали от гробовете си, изобщо не можеха да се сравняват с онези, които живеят в сърцата ни.”

“Тези хора се нуждаеха от нещо, което да ги сгрее; от топлинката на надеждата, която да им помогне да продължат. Ето защо и аз, също като президента… като лекарите и свещениците, като всеки взводен командир и любящ родител… прибягнах до лъжата. „Всичко ще бъде наред.“ ”

“Казват, че великите времена създават великите хора. Аз не вярвам в това. Виждал съм много слабост, много мръсотия, много подлост… Много хора, които трябваше да се възправят срещу трудностите, обаче или не можеха, или не искаха да го сторят. Много алчност, страх, глупост и омраза. Виждал съм го преди войната, виждам го и сега.”

“Немъртвите изчадия ни отнеха не само земята и любимите ни хора. Те ни отнеха и вярата в това, че сме доминиращата форма на живот на планетата. Ние се превърнахме в изплашен, сломен вид, доведен до границата на изчезването и благодарен за ефимерната възможност просто да зърне утрешния ден, в който навярно ще има по-малко страдания.”

“Официалният доклад представляваше сбор от студени, сурови данни; обективен „следвоенен отчет“, който да позволи на бъдещите поколения да изучат събитията от това апокалиптично десетилетие, без да се влияят от „човешкия фактор“. Но не е ли именно човешкият фактор онази нишка, която ни свързва най-силно с нашето минало? От какво ще се трогнат повече идните поколения — от сухата хронология и скучната статистика, или от автентичните спомени на хора от плът и кръв, които почти по нищо не се различават от самите тях? ”

“Секретността е вакуум, а нищо не запълва вакуума така добре, както параноидните спекулации.”

“Пол винаги е вярвал — добре де, невинаги, но поне в зрялата си възраст, — че единственият фундаментален недостатък на хората са емоциите. Обичаше да казва, че сърцето съществува само за изпомпване на кръв към мозъка, а всичко останало си е загуба на време и енергия.”

“Да, ние спряхме зомбитата, ала именно ние бяхме тези, които допуснаха те да се появят. Поне успяхме да разчистим мръсотията, която надробихме… Според мен това е една чудесна епитафия, за която си струва да се надяваме: „Поколението Z — те разчистиха собствената си мръсотия.“ ”