15 цитата от “Червения дракон”

15 цитата от “Червения дракон”

15 цитата от “Червения дракон”

Представям ви 15 любими цитата от книгата “Червения дракон” на Томас Харис. Приятно четене!

“Страхът е рожба на въображението. Той е наказание и награда за всеки с богато въображение.”


“Трудно е да имаш нещо, нали? Рядко получаваш нещо, още по-трудно го задържаш.”


“Живеем в първобитно време, нали, Уил? Нито е диво, нито е мъдро. Половинчатите мерки са неговото проклятие. Всяко рационално общество би ме убило или би ми върнало книгите.”


“Допълнителната му дарба се състои в изключителната способност да се постави на нечие място и да му влезе в кожата — продължи доктор Блум. — Може с лекота да възприеме твоята или моята гледна точка, гледната точка на кого да е, независимо дали тя го плаши, или отблъсква. Това е страшно неблагодарна дарба, Джак. Свръх изострените възприятия са нож с две остриета.”


“Твърдите, че съм ненормален, макар да съм далеч по-прозорлив от всички ви! Аз, който тласнах света напред повече от цялата човешка гмеж! Аз дръзнах! Аз поставих уникалния си печат дълбоко върху земната гръд и той ще личи хилядолетия, дълго след като изчезне вашата прах! Сравнен с мен, вашият живот е като следа от гол охлюв върху камък.”


“Греъм запали осветлението. Насреща му безмълвно закрещяха кървавите петна — от стените, от дюшеците, от пода… Пропит с кръв, въздухът сякаш също крещеше. Неволно потръпна от писъка на тази потънала в тишина стая, изцапана с бавно съхнещи тъмни петна. Отпусна се на пода и зачака главата му да се успокои. Кротко, кротко! ”


“Усещаше се изтръпнал и същевременно с ужас очакваше да премине това чувство. Свел глава към гърдите си и глух за всичко наоколо, той чуваше единствено плисъка на кръвта в жилите си, сякаш някъде дълбоко в него глухо плющяха невидими криле. Пътят до улицата изглеждаше кратък. В края на краищата това е само една обикновена сграда! Само пет врати деляха килията на Лектър от свободния свят. Греъм не можеше да се отърси от усещането, че докторът е с него. Излезе на улицата, спря и се огледа. Искаше да е сигурен, че е сам.”


“Вършил го е за удоволствие. И сега би се забавлявал по същия начин. Доктор Лектър не е луд в общоприетия смисъл на думата. Вършил е немислими неща просто защото му е било приятно. Същевременно може да действа напълно рационално, стига да поиска.”


“Изрод. За мен той е като някое от онези нещастни създания, които от време на време се раждат по болниците. Държат ги на топло, хранят ги, но в момента, в който ги свалят от системите, загиват. Доктор Лектър е точно такъв, но в главата. Иначе изглежда съвсем нормален и никой не би се досетил.”


“Греъм усети как очите на Лектър дълбаят черепа му. Имаше чувството, че вътре се е настанила нахална муха.”


“Доктор Ханибал Лектър спеше в койката си. Върху гърдите му лежеше разтворен „Големият кулинарен речник“ на Александър Дюма.
В продължение на пет секунди Греъм не отмести очи от него. После доктор Лектър отвори очи и каза:
— Пак сте с онзи отвратителен одеколон за след бръснене, с който бяхте в съда.
— Все него ми подаряват за Коледа.
В кестеновите очи на доктор Лектър светлината се пречупваше в малки червеникави точици. Греъм усети как косъмчетата на врата му настръхват и неволно ги докосна с ръка.”


“По косата и клепачите му бяха кацнали снежинки и аз изведнъж си спомних колко много го обичам. Имах чувството, че нещо вътре в мен се чупи, пробожда ме лекичко и оставя след себе си топлинка.”


“Моли, с изстраданото познание, че времето е щастие. Моли, която знаеше цената на прекараните заедно дни и умееше да задържи до безкрайност всеки кратък миг. Тя го бе научила да изпитва наслада от всичко.”


“Защото е най-добрият, за съжаление. Защото мисли различно от повечето хора. Защото притежава рядката дарба да избягва утъпканите пътеки.”


“По улицата минаха няколко коли, очевидно на хора от квартала. Хвърляха бегъл поглед на къщата и бързаха да отминат. Дом, в който е извършено убийство, е винаги грозен и неприятен. Като лицето на предател. По-продължително се зазяпваха само пришълците и децата.”

Източник:
Томас Харис, Червения дракон
ИК „Медиум 999 — Колибри“, София, 1992

Снимка:  Photo by Dewang Gupta on Unsplash

Споделете в социалните мрежи