Мрачна гора

10 цитата от “Гробище за домашни любимци”

10 цитата от “Гробище за домашни любимци”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Гробище за домашни любимци” на Стивън Кинг. Приятно четене!

“Има тайни, които никога не бива да се разкриват. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис — също както земята в старото гробище на микмаките. Мъжът засажда, каквото може… и се грижи за него.”


“Луис често се заслушваше в бърборенето на сина си не защото го намираше очарователно, а защото му се струваше, че невръстните деца приличат на емигранти, които учат чужд език по някаква объркана, но все пак забавна система. Знаеше, че бебетата умеят да възпроизвеждат всички звуци, на които е способен фонетичният апарат на човека… заваленото ‘Р’, което създава толкова трудности на начинаещите, изучаващи френски, мърморенето на австралийските аборигени, получено чрез експлазия в ларинкса, гърлените и резки съгласни в немския език. Докато учат родния си език децата губят тази си способност и Луис за пореден път се запита дали детството не представлява период за постепенно забравяне, отколкото на придобиване на знания. ”


“Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст. А понякога (доста рядко, слава Богу) стигаш до пълно отчуждаване — нещо като „въздушна яма“, в която самолетът попада без видима причина. Например, партньорът ти изразява становище или мнение, коренно противоречащо на досегашното му поведение. Подобна „ерес“ е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни,че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго.”


“Вярата е велика сила и религиозните хора искат да ни убедят, че вярата и познанието са едно и също, само че аз не мисля така. Съществуват многобройни мнения по въпроса, но всичко, което със сигурност знаем, може да се обобщи по следния начин: когато умрем, нашите души и разума ни или оцеляват, или умират заедно с нас. Ако е вярно първото твърдение, то многобройните прераждания са напълно реални: в противен случай смъртта означава пълен мрак, край на всичко.”


“Навярно е погрешно да се мисли, че съществува предел за ужаса, който човешкият разум може да издържи. Точно обратното — изглежда, че със сгъстяване на сенките, се получава ефект, подобен на проявяването на фотографията. Въпреки, че не го признаваме, от опит знаем, че хората обикновено поддържат тезата, според която ужасът поражда ужас, случайно извършеното зло води след себе си други, съзнателно сторени злини, докато накрая всичко да обвие в мрак, който съпътства кошмара. От всички въпроси, свързани с тази тема, навярно най-чудовищният е колко ужас може да понесе човек, без да изгуби разсъдъка си. Най-вероятно е подобни събития да се подчиняват на някаква абсурдна логика, напомняща сложните и безсмислени абстракции на Рюби Голдбърг. Навярно в мига, когато разумът е изправен пред избора да се спаси или да вдигне ръце и да се предаде, на помощ му се притичва чувството за хумор.”


“Защото мъжът — и жената — са подобни на цветята в полето, които днес цъфтят, а на другия ден вече са повяхнали; човешкият живот прилича на годишен сезон: идва и отминава. ”


“Котките бяха гангстерите на животинския свят — живееха и умираха извън закона. Повечето от тях не свършваха дните си, лениво изтегнати пред камината.”


“Може би ще научи нещо повече за истинското лице на смъртта, която съвсем не означава край на живота, а прекъсване на страданията и начало на хубавите спомени.”


“Който не рискува, не печели. Може би прекалената обич също е риск.”


“Понякога човек прави нещо само защото дълбоко в сърцето съзнава, че е необходимо. Но понякога същият този човек свършва работата си, а след това чувства угризение на съвестта, задава излишни въпроси и има смущения в храносмилането (само че те не са в стомаха, а в главата му).”

Източник:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Първо издание
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993

Снимка: Photo by Lingchor on Unsplash

Споделете в социалните мрежи