Custom Custom Scroll Top

10 цитата от “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд”

10 цитата от “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” на Робърт Луис Стивънсън. Приятно четене!

“Последваха внезапни адски болки; някакво стържене в костите, ужасно повдигане и паника на духа, което не може да се сравни нито с раждането, нито със смъртта. После тези агонии почнаха бързо да затихват и аз дойдох на себе си като че ли след тежка болест. Имаше нещо странно в моите усещания, нещо неописуемо ново и поради своята новост — невъобразимо сладостно. Чувствувах се по-млад, по-лек и по-бодър; имах съзнанието за замайващо безразсъдство, цял поток от безредни чувствени изображения изпълваха представите ми, някакво разтоварване от задълженията, непозната, но не невинна свобода на духа. Аз познах себе си от първия дъх на този нов живот като един по-лош човек, като роб, продаден на моето първично зло, и тази мисъл в момента ме сграбчи и опияни като вино. Протегнах ръце, тържествуващ от свежестта на тези нови усещания, и внезапно открих, че съм значително намалял на ръст.”


“О бедни мой Хенри Джекил, ако някога съм откривал печата на Сатаната на нечие лице, то е на лицето на твоя нов приятел.”


“Той допря чашата — до устните си и изпи всичко на един дъх. Последва вик, човекът се олюля, затърчи се, впи пръсти в масата и остана така, опулил очи и стенещ с отворена уста; както гледах, настъпи някаква промяна — той като че ли се подуваше, лицето му изведнъж потъмня, а чертите сякаш се топяха и изменяха. В следния миг отскочих към стената, вдигнал ръка над очите да не гледам това чудо: целият бях скован от ужас.
— О, боже! — закрещях аз; защото там, пред очите ми, блед и разтреперан, полуприпаднал и опипващ пред себе си като човек, възвърнат от смъртта, стоеше Хенри Джекил! ”


“Чувствувах, че трябва да избера между двете. Моите две природи имаха обща памет, но всички други качества бяха най-неравномерно разпределени между тях. Джекил (който беше съчетание на различни качества), ту с най-чувствително усещане, ту с алчно задоволство гледаше на насладите и авантюрите на Хайд. Хайд обаче беше безразличен към Джекил или си спомняше за него както планинският разбойник пещерата, в която се крие от преследвачите си. Джекил проявяваше повече от бащински интерес, Хайд — по-малко дори от синовно безразличие.”


“Всички човешки същества, които срещаме, са смесица от добро и зло и единствен Едуард Хайд в редиците на човечеството беше чисто зло.”


“Ако всяка от тях, казвах на себе си, можеше да бъде вместена в отделна личност, животът би бил облекчен от много непоносими неща: злото да върви по своя път, отделно от аспирациите и разкаянието на неговия по-почтен брат, а доброто да крачи твърдо и сигурно към възход, вършейки делата, в които намира удоволствие, без да се излага повече на позор и разкаяние поради това изолирано от него зло. Проклятие за човечеството беше това, че тези две несъвместими същности бяха така обвързани заедно, че в агонизиращата утроба на съзнанието такива коренно различни близнаци трябваше да водят непрекъсната борба. Как тогава успях да ги разединя? ”


“Прозрях двете природи, които мерят сили в моето съзнание, и даже ако мога с право да кажа, че съм всяка една от тях, това е само защото представлявам напълно и двете.”


“От ден на ден аз с двете страни на моето съзнание, моралната и интелектуалната, все повече приближавах истината, от частичното разкриване на която бях осъден на такъв ужасен крах: това, че човек не е едно цяло, а фактически две същества. Казвам две, защото степента на познанията ми не надхвърля тази точка. Други ще ме последват, други ще ме надминат по същите пътища и се осмелявам да предскажа, че човек ще бъде осъзнат в края на краищата като система от различни, несъвместими и независими обитатели.”


“Само преди седмица имаше всички изгледи Джекил да се радва на бодра и почтена старост. Сега в един само миг приятелството, спокойствието на съзнанието и целият смисъл на живота му бяха рухнали. Такава голяма и внезапна промяна говореше за лудост; но като се имат предвид държането и думите на Лениън, навярно тук се коренеше нещо много по-дълбоко.”


“Трябва да ме оставиш да вървя по моя мрачен път. Аз съм си навлякъл наказание и опасност, които не мога да назова. Аз съм първият измежду грешниците, аз съм също и първият между страдалците. Не мислех, че на земята има място за страдания и ужас така недостойни; а ти, Атърсън, можеш да направиш само едно, за да облекчиш съдбата ми, и то е — да уважаваш моето мълчание.”

Източник:
Робърт Луи Стивънсън, Доктор Джекил и господин Хайд,
Първо издание
„Народна култура“, София, 1975

Снимка: Photo by GR Stocks on Unsplash

Споделете в социалните мрежи