10 цитата от “Принц с Часовников Механизъм”
Представям ви 10 любими цитата от книгата “Принц с Часовников Механизъм” (Книга 2 от поредицата Адски устройства) на Касандра Клеър. Приятно четене!
“Ние живеем и дишаме с думите. Книгите бяха тези, които ме спасиха от това да посегна на живота си, когато си мислех, че никога вече няма да мога да обичам и че никой вече няма да ме обича. Книгите бяха тези, които ме караха да си мисля, че може би не съм сам. Те бяха честни към мен и аз към тях. Когато четях написаното от теб, научих колко самотна и изплашена си била понякога, и колко храбра; начинът, по който виждаше света, цветовете му, звуците му, почувствах… почувствах начина, по който мислиш, надяваш се, чувстваш, мечтаеш. Почувствах, че мечтая, мисля и чувствам заедно с теб. Мечтаех за това, за което мечтаеше и ти, исках това, което искаше и ти. И тогава разбрах, че всъщност искам теб. Момичето, написало тези писма. Обичам те от мига, в който прочетох писмата ти. И все още те обичам.”
“Да обичаш означава да простиш.”
“Винаги съм смятал, че човек не би могъл да се изгуби, ако познава сърцето си. Само че се страхувам, че мога да се изгубя, ако не опозная твоето.”
“Лъжите и тайните, Теса, са като рак в душата. Те унищожават доброто в нас и оставят след себе си само разруха.”
“Не мога да ти кажа дали се влюбих в теб в първия момент, в който те видях, или във втория, третия или четвъртия. Но си спомням мига, в който ти мина покрай мен и аз забелязах, че всичко друго на света престава да съществува, когато съм с теб. Че ти си в центъра на всичко, което правя, чувствам или мисля.”
“Това ли означаваше да обичаш някого? Да можеш да разделиш с него всеки товар и той да е в състояние да те успокои само с една дума или докосване? ”
“Роден съм на този свят, за да те обичам, и ще те обичам и в следващия живот, и в този след него.”
“Уил бе прекрасен, но не бе неин; не бе ничий. Нещо в него се бе счупило и през цепнатината изтичаше сляпа жестокост, потребност да наранява и да отблъсква.”
“Съществувало ли е някога по-прекрасно име? Когато го произнасям на глас, сърцето ми звънти като камбана. Странно е да си го представи човек, нали — сърце, което звънти — но усещането е подобно на усещането, когато ме докосваш: сякаш сърцето ми звънти в гърдите, звукът трепти надолу по вените ми и радостно отеква в костите ми.”
“Ти не си последната мечта на душата ми.
Ти си първата мечта на душата ми, единствената мечта, която не бях в състояние да спра да си представям, че ще се осъществи. Ти си първата мечта на душата ми и от тази мечта, надявам се, ще се породят всички останали мечти, един живот, който наистина да си струва.”
Източник:
Касандра Клеър, Принц с часовников механизъм
Първо издание
ИК „Ибис“, 2012 г.
Снимка: Photo by Loverna Journey on Unsplash
