Custom Custom Scroll Top
10 цитата от “Принцеса с Часовников Механизъм”

10 цитата от “Принцеса с Часовников Механизъм”

10 цитата от “Принцеса с Часовников Механизъм”

Представям ви 10 любими цитата от книгата “Принцеса с Часовников Механизъм” (Книга 3 от поредицата Адски устройства) на Касандра Клеър. Приятно четене!

“Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра…”


“Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така, докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.”


“Животът беше несигурно нещо и имаше моменти, които човек искаше да запомни, да запечата в ума си, така че след време да може да извади спомена, като цвете, изсушено между страниците на книга, и отново да му се възхити.”


“Сърцата ни се нуждаят от огледало, Теса. Виждаме по-доброто си „аз“ в очите на онези, които ни обичат.”


“ — Не такава музика имах предвид. Искам да кажа… — Отрони нетърпелива въздишка и като улови ръката й, я допря до гърдите си, така че тя усети ритмичните удари на сърцето му. — Всяко сърце има своя собствена мелодия. Ти разбираш тази на моето.”


“Уил сведе очи към него и най-силното чувство в гърдите му, по-силно от ревност, повече от каквото и да било, бе печално желание да може да сподели болката на приятеля си, да му разкаже за собствените си чувства. Защото не бяха ли те същите като неговите? Нима и двамата не обичаха по един и същи начин едно и също момиче? ”


“ — Понякога човек трябва да избира дали да бъде мил, или да постъпи доблестно — каза той. — В някои случаи е невъзможно да направиш и двете.”


“Нали знаеш онова чувство, когато четеш някоя книга и знаеш, че ще се окаже трагедия. Просто усещаш приближаването на студа и мрака, виждаш как примката се затяга около героите, които живеят и дишат върху страниците. Ала ти си въвлечен в историята — сякаш те теглят зад карета и не си в състояние нито да се пуснеш, нито да промениш посоката. — Сините му очи потъмняха от разбиране — естествено, че Уил щеше да разбере — и Теса побърза да продължи. — Струва ми се, че сега се случва съвсем същото, само че не с група персонажи от романите, а с приятелите ми, с хората, които обичам. Не искам да си седя ей така, докато трагедията връхлита отгоре ни. Искам да я отклоня, но не знам как да го направя.”


“Всички си имаме тайни, които пазим, защото не искаме да нараним онези, които ни обичат.”


“ — Преди време ти казах, Джем, че никога няма да ме напуснеш — заяви Уил, стискайки дръжката на камата с окървавената си ръка. — И ти все още си с мен. Когато дишам, ще мисля за теб, защото без теб щях да умра още преди години. Когато се събуждам и когато заспивам, когато вдигам ръце, за да се защитя и когато легна, за да умра, ти ще бъдеш с мен. Ти вярваш, че се раждаме отново и отново. Аз вярвам, че има река, която разделя мъртвите и живите. Едно знам със сигурност: ако се преродим, ще те срещна в друг живот, а ако наистина има река, ти ще ме чакаш на брега й, за да я прекосим заедно. — Уил си пое дълбоко дъх и като пусна ножа, вдигна ръка. Порязването върху дланта му вече зарастваше — резултат от половин дузината иратцета по него. — Чу ли това, Джеймс Карстерс? Двамата сме свързани, ти и аз, през вододела на смъртта, през колкото и поколения да ни очакват. Завинаги.”

Източник:
Касандра Клеър. Принцеса с часовников механизъм
Първо издание
ИК „Ибис“, 2013 г.

Снимка: Photo by Elaine Howlin on Unsplash

Споделете в социалните мрежи