“Понякога — мислеше Самуел — твоят противник може да ти помогне повече от приятеля.“
“Усмихна й се, както човек би се усмихнал на един спомен.“
“Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та оттук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се изгубила. Чуждото и необяснимото са безинтересни, само дълбоко личното и познатото.“
“Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане — каквито са те.“
“Едни деца искат да се правят на малки, други — на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.“
“ — Имах доста време. Искам нещо да те питам. Освен последния ужас нищо друго не помня. Беше ли тя много красива, Самуел?
— За тебе, да, защото сам я беше създал. Според мен ти не виждаше нищо друго освен своето създание.“
“Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.“
“Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.“
“В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.“
“Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?“
“Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.“
“Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.“
“Човек, който не извлича поука от преживяното — казваше той, — е глупак.“
“Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.“
“ — А когато тя си отиде, той какво направи?
— Умря — каза Ли. — Ходеше, но беше мъртъв.“
